Дълбокото море пази чувството,

което ни убива - любовта и живота,

и което ни успокоява - музиката и тишината.

Човекът е ужасен!

Сегашното състояние

                              обезсмисля                                                                                

човешкото съществуване!                                                                                        

Така е! Та нали човекът е сътворен,

за да бъде щастлив, не за да страда...                                                                           

но ти, Човек, разбери:

няма истинско съществуване

без категорично изменение

не съществува идеалната любов,                                                                                

без идеалната болка

няма го и доброто,

което ти носи щастие

и гали сърцето ти,

без злото, което те измъчва

и което – го сломява.

Затова усети любовните прегръдки.

Заспи в океанските покои.

Нека морския бриз е така студен,

че да смрази болката ти,

нека целувката на слънцето е така силна,

че да стопли душата ти...

Остави се болката да те целуне,

за да може щастието да те прегърне!

Запомни,

              животът не е природно съвършенство,

               то не съществува...

               природата ще обича и ще страда с теб,

               ти я сътворяваш...

Човек мой, влюбен и ранен,

за тебе пиша тази песен.

Защото нито вътре, нито отвъд

                                            тази земя

съществува някой, който да те обича

                                            като мен!

©Лили Вълчева Всички права запазени
из стихосбирката www.vetrovete.com/risuvame-vyatara-stihotvoreniya-ot-tanya-mir-i-lili-valcheva