Надеждата ми не умира никога...!Защо?!Защото?! Храни я жаждата на любовта!Раздават си двете вдъхновение! Живеят едно в едно, споделят и дават си живота за нас, дават всичко! И за това надеждата ми не умира, любовта е тя за мене...!   Животът е достатъчно сложен, за да си го осложняваме... Нищо в него не е лесно, но колко прост може да бъде, учудени сме?! В своята прекрасна сложнота, да бъдем щастливи дава ни гениалността, въпреки това Дава ни привилегията да обичаме, а той ни е дар от Бога и винаги ще така...   Живота всеки ден потъва в тъмнина, но затова слънцето изгрява Имаме си болките дълбоко в нас, но без тях няма ги и радостите Имаме си неща,които трябва да простим и да забравим, но затова ни е сърцето То е което ни отваря всички пътища и в замяна на лошите мигове, много повече добри ни праща   Надеждата ми не умира никога...!Защо?!Защото?! Храни я жаждата на любовта!Раздават си двете вдъхновение! Живеят едно в едно, споделят и дават си живота за нас, дават всичко! И за това надеждата ми не умира, любовта е тя за мене...!
На мен ми прати тази любов, която аз и той, която всички мечтаеме... И затова сега ще се обърна също към моят луд, любим Ромео, шептейки:... Любими ти покани ме във твоите илюзиии надежди, твоите спомени и мечти... Звездите и лъчите, луната и слънцето изгряват всяко едно кътче в кътче...   И стиховете, които всички влюбени пишат в съцета си, застигат ни... Застигат ни също песните, които обичайки се всякак, създаваме... И тогава всяка тъма ппава в светлина и всяко нещастие със щастие ни залива... Дъждът вали, за да пречисти душите ни с красота, така че да се намокрим, нека ни грее слънце...   Надеждата ми не умира никога...!Защо?!Защото?! Храни я жаждата на любовта!Раздават си двете вдъхновение! Живеят едно в едно, споделят и дават си живота за нас, дават всичко! И за това надеждата ми не умира, любовта е тя за мене...!   Животът е достатъчно сложен, за да си го осложняваме... Нищо в него не е лесно, но колко прост може да бъде, учудени сме?! В своята прекрасна сложнота, да бъдем щастливи дава ни гениалността, въпреки това Дава ни привилегията да обичаме, а той ни е дар от Бога и винаги ще така...   Живота всеки ден потъва в тъмнина, но затова слънцето изгрява Имаме си болките дълбоко в нас, но без тях няма ги и радостите Имаме си неща,които трябва да простим и да забравим, но затова ни е сърцето То е което ни отваря всички пътища и в замяна на лошите мигове, много повече добри ни праща   И ето това всъщност това е причина да се борим и да не се отказваме Любовта поглъща ни в надеждата, за да живеем щастливи и истински въпреки сложнотата И ето това е късмета ни, това е привилигията ни, винаги, винаги слънцето изгрява Винаги слъцето ще изгрява и затова не ди отива тя, затова недеждата не умира никога...   Надеждта ми не умира никога...!Защо?!Защото?! Храни я жаждата на любовта!Раздават си двете вдъхновение! Живеят едно в едно, споделят и дават си живота за нас, дават всичко! И за това надеждата ми не умира, любовта е тя за мене...!