Виждам те как се появяваш тук,

  като огън и като дим невидим...
  Виждам те и как така както идваш
  щом поискаш изчезваш изведнъж... 

Идваш и си тръгваш без да

обелиш дума,

но се оказва че си нещо

дълбоко и неизменно,

което се изправя пред мен

и прави всичко,

за да е част от всичко...

Понякога ме издигаш в небесата

и щом в теб се огледам

разбирам смисъла и щастието

в нещата, че нещо си струва,

защото е безценно...

Понякога обаче ме караш да

се загубя, където и да съм...

и да се отдалеча от мечтата си,

потъвайки в бездната на

фалшивото, сигурността 

в несигурното и обратното...

Понякога ме караш да защитавам

себе си и всяка частица любов,

всяка точица от която и да е мечта,

но в един момент както ми отваряш

очите, прогледнала ме заслепяваш,

за да не мога да вида същността си

в нея...

Понякога ме учиш да се боря за

всеки трепет и удар на сърцето си,

за светлината и топлината там,

но понякога ме вкарваш в лабиринти,

от които не ми казваш как да изляза...

И очакваш аз да избера всяка стъпка...

Понякога си най - добрият ми приятел,

показвайки ми хората влезли в мен,

но понякога си най - големият ми враг

и само ти без себе си си важен...

Моля те сега научи ме, че не си нещо,

което трябва да мразя или да обичам...

Научи ме, че поглеждайки отвън и

отвътре, пред и зад теб лошото си

отива, че доброта остава, а истината 

е именно сега...

Научи ме да страдам без да страдам,

да се усмихвам без да се усмихвам...

и да обичам независимо от това какво

се случва...

Научи ме да живея с теб и без теб...

Да плача, когато съм щастлива...,

а когато ме боли да се усмихна...

и дори да ме боли да продължа...

или пък кога трябва да спра времето...

Научи ме, че нещата ми се случват,

когато ми се случват...

и е важно - значението, смисъла,

същността е в това да ги изживея...

© Лили Вълчева Всички права запазени

Из стихосбирката " Рисуваме вятъра" 

Бележки на автора : Егото ни убива в него бавно агонизираме, но и именно то ни дава волята да живеем. Цялата човешка история и историята на всеки един е доказателство и за първото и за второто. Затова наш е избора, мига, когато прекосим моста от страната на истината и любовта и го оставим да е наш съюзник, нито враг, нито приятел - за да можем да не мразим, а просто да обичаме...и себе си и другите.