"Окото само по себе си не вижда." - Хипократ

Тъгата ме придружава, когато виждам суетата

в която се съдим ние хората с повърхностност...

Принципите, уважението, добротата забравят се,

не се виждат и прави се опита да бъдат прогонени...

И издават се становища за другите, без да се знае 

тяхната истина, за да потурчим своята собствена...

Забравяме колко значими и красиви са различията ни

Разнообразието от нюанси, отвеждащи ни от обичайното -

И че всеки човек е една вселена от безкрайни идеи

от мотивирано изразяване от толкова много чувства...

За мен красотата никога не може да се измери

защото всеки я има и има уникална гледка за нея...

Затова ще живея в своя свят мечтан, дори да не е

истина за другите, за да мога да живея и в този на хората,

за да ги обичам, за да се раздам и да ги зарадвам,

за да бъда щастлива и за да се чувствам свободна...

Обичам свободата на това че мога да обичам...

Обичам свободата на това да споделя какво е красиво...

Обичам хората които се обичат и обичат света,

тези които се оставят да бъдат обичани, за да живеят...

© Лили Вълчева Всички права запазени

Из стихосбирката " Рисуваме вятъра"

Бележки на автора : Истинската красота идва отвътре и от това как ние я отразяваме в света отвън, но не само красотата в нас самите и тази на другите, но и на всяко по - голямо нещо от нас изобщо във вселената. Всеки има своята вяра и възгледи. И така трябва да е. Но е прекалено егоистично да смятаме, че съществува само това, че съществуваме само ние, когато всъщност сме само една малка прашинка на прашинката на всичко което съществува и без което и ние нямаше да съществуваме... Тъжното обаче е че ние носим в себе си тази тайна без да я притежаваме, за това как може да се сътвори красота и понякога си затваряме очите насила, за да не я видим, за да я прогоним. Защото винаги чакаме да ни дойде наготово отвън. И въпреки, че ни идва, че я има, че съществува не може на това да разчитаме, за да изживеем красиво миговете си и да направим миговете на други по - красиви. Тук сме за да сме щастливи, за да повярваме че във всичко лошо и нещастно на този свят може да бъдем щастливи и удовлетворени и да предадем това чувство на обкръжението ни.