/ Всички сме стари души, някои повече, други по-малко, но някои искат да изчезват лека-полека, а други мечтаят да се прераждат отново и отново и всеки живот за тях да е ново приключение и откритие. /
Всичко наоколо
отвън и отвътре
е като старо
огледало
с всякакви
изображения
и всяко следващо
е ново -
което понякога
ни затваря,
а понякога
ни освобождава,
но наш е избора.
Този пейзаж
не е един за всеки
и за всички,
не е черно - бял
разноцветен е,
пространство е
просто в сложното
и обратното.
Този пейзаж
учудва ме...
че е безкрайно
уникален...
припомни ми
миналото,
заведе ме в бъдещето
но му казах
да ме остави
в любовта
на настоящето...
Бел.на автора:
Свикнали сме да се оглеждаме в огледалото, което ни е маркирало. Когато сме били нещастни, мислим, вярваме че пак ще ни наранят, че няма защо да е другояче. Същото е и със щастието. Или пък се оглеждаме в това огледало което ни показва какви трябва да искаме да бъдем. Но истинското огледало е това, което виждаме сега от всяка една страна и от тъмнината и от светлината. Също така често казваме, че нямаме избор, а реално имаме. Но всички знаем, че само едно нещо може да ни остави без избор. Чувствата и това което е в нас, което сме ни оставя/т без избор, но ни дава/т избора да изберем как ще изживеем нещата. Една възможност е измежду много други възможности. Живота е наш и е сега...